Искам да съобщя, че изтрих всички коментари от блога си. Функцията не е изключена, тъй че който има желание ще може да сподели и аз ще прочета. Предпочитам който има желание да се свързва с мен да го направи по меил или посочените форми за контакт на сайта.
Пиша това, защото получих запитване защо някои коментари не се виждат, след като са били написани. Причината за това мое решение е, че не намирам особена полза от самата функция. Благодаря Ви за всички мили коментари, които получих, просто няма да са видими за другите хора!
Archives
Отпечатък.
Колко са хората в живота ни, които оставят истински отпечатък? Колко са хората, които са били толкова истински, добри и нереално чисти, за да плачат хора за тях, които дори не ги познават? Колко са хората, които дават всичко от себе си, за да правят другите щастливи? Колко човешки усмивки са разстърсили душата ви из основи? Какво искате да оставите на хората и света? Какъв отпечатък оставяте вие след себе си? И колко повече от един отпечатък струва човешкия живот…
В памет на едно човешко слънце. Благодаря ти, че промени света.
Размисли за Еден…
Ако Рай съществуваше как би изглеждал той за вас? Дали ще е някой невероятен и приказен свят? Ако за миг си представим, че сме все още в Рая, а и кой е казал, че не сме, как би изглеждал животът ви? Какво повече бихте добавили или от кое бихте се отървали? Моят рай би изглеждал пълен с хора, които вършат това, което обичат без да мислят за края на месеца и поредната разплащателна сметка… Един свят далеч от перфектност, защото тя е скучна, но и една крачка напред от нашия. Би било красиво хората да се поздравяват сутрин, би било вдъхновяващо да погледнеш през прозореца и да видиш съседа, който се приготвя за сутрешна тренировка и бягане, а не как си завързва обувките, докато се опитва да си извади ключа за колата и да се среши едновременно, защото бърза за работа. Би било невероятно да стана сутрин и да знам, че през този ден ме очакват само щастливи събития и дейности – онези неща, които ти трепва отвътре за тях. Да бъда сред природата, да виждам живот навсякъде около мен, а не кални улици и злобни хора. Да знам, че ябълката, която ям не е смес от химически елементи и няма да има вкус на риба, за да издържи пътуването.
Докато мислех как да почна да пиша днес през ума ми мина една бърза мисъл – защо няма how-to за това? Няма наръчник за вдъхновението. Няма наръчник за любовта. Няма наръчник за истинския живот – единствения начин да се научим да правим нещо, включително и това да се чувстваме живи е чрез личен и директен опит. Потопете се в безкрайните възможности, които предлага нашия чудесен свят. Еден е само отражение на мислите ни, а аз смятам да го направя реалност. Като за начало отивам да си направя ароматен чай.
Докъде се простира човешкото безличие?
Днес писах курсова работа, свързана с гражданското общество у нас. Голяма част от нея отделих да обясня понятието “лична отговорност”. Какво означава това? Има ли едно мнение относно какво включва? Докъде води постоянното прехвърляне на отговорност върху някой друг? Накратко казано води до сегашната действителност в България. Наливат се пари, които никой не знае къде отиват, за проекти, които не постигат нищо. Как можем да говорим за гражданско общество като въпросното такова дори няма идея какво означава това понятие? “Да поемеш отговорност” е една изключително плашеща фраза, но в крайна сметка всичко се отразява върху теб. Ако не поемаш действия да оправиш обществото си, кой го отнася? Ами, ти – ти си този, който плаща непотвърдени данъци, ти си този, който шофира през дупки колкото Марианската падина, ти си този, който върви по улици без улично осветление, ти си този, за който законите се определят на случаен принцип. Същото важи и за личния ни живот. Казваш, че обществото ти е виновно, защото си дебел, например, а направил ли си усилие да потренираш или да се храниш по-природно и здравословно? Невъзможно е да прехвърлиш на някой друг отговорността, която Ти носиш. Ако я прехвърлиш само ставаш по-слаб, но отговорността все пак остава върху твоите плещи. Ти си нещастен, ти си неудовлетворен, болен и самотен, а не този на когото се опитваш да прехвърлиш вината. Може на пръв поглед да изглежда по-лесно, но не е, защото ти трябва да живееш живота, който си си измайсторил. Признай пред себе си, че ти сам си попаднал в положението, в което се намираш. Може да си затънал до гуша, но поне пред себе си признай, че не ти харесва там. Чак след като приемеш истината за живота си, ще си способен да я промениш стъпка по стъпка. Погледни се в огледалото и поеми отговорност за себе си.
