Новогодишни допълнения

През изминалата година фокусът ми беше почти изцяло обърнат към здравето ми, нивото ми на дисциплина, насочени действия, преодоляване на мързела, създаване на ежедневни навици и други подобни експерименти. За тази година не знам какъв ще бъде най-конкретния ми фокус, тъй като искам да преобърна доста неща с краката нагоре. Миналата година вярвах, че ако съм достатъчно дисциплинирана, здрава, ще имам повече енергия да върша другите неща, които обичам. След като постигнах тази цел обаче е време да установя какво точно обичам. Както казах имам списък с новите неща, които искам да опитам, но освен външни – като например скок с бънджи, искам да изследвам цяла нова област от живота си – какво наистина ми доставя удоволствие и искам да променя фокуса си от дисциплина към забавление, искреност, щастие, радост, любов. Дисциплината е нещо красиво, когато става въпрос за поставяне на цели и изпълняването им, но не е достатъчна сама по себе си, за да направи човек щастлив. Например мога да си поставя за цел всеки ден да се запознавам с нови хора и да поддържам връзки, които съм създала, но радостта идва от забавлението, което получаваш докато изпълняваш целта, а не от дисциплината, която си използвал. Тя е само инструмент, а аз я бях превърнала в самоцел. Тази година искам да работя много повече над вътрешния си свят, над създаването на живота на мечтите си, стъпки към сбъдването им, промяна в начина ми на мислене и като цяло искам да бъде много вълнуваща и изпълнена с новости година. Досега се стараех да стана “сериозна”, да мога да изпълнявам, а сега ще използвам нивото, което вече съм създала, за да прескоча на обратната страна – да върша нещата, които искам с радост и любов, без да започна да мързелувам. Тъй като в живота ми от миналата година има много започнати дейности, които градят дисциплина, нямам идея колко от тях ще се задържат покрай новите стандарти, които поставям и честно казано очаквам, че тази година ще е доста интересна. Ще се стремя също така да давам най-доброто от себе си, всеки ден и колкото мога повече да извършвам конкретни действия към постигането на целите си, без самокритика за пропуските си и ще се стремя да изравня целия си живот към принципите, които имам. Защото дори и най-доброто от нас понякога не е достатъчно от сегашната ни гледна точка, но утре може да се окаже основата на голямата ни мечта. Като отговор на промените, които установих, че са настъпили у мен, промених списъка си с ценности. Новите ми ценности са: грижа, единение, удоволствие, изследване и изобилие. Грижа: дествията ми вече ще се ръководят от грижа за себе си, за другите и причината за тях ще бъда, че ми пука за нещо, а не защото ще проявя сила и дисциплина да го постигна. Разликата може да не е голяма за външния наблюдател, но за мен е огромна. Например ще изхвърлям боклуците си разделно не защото съм казала, че ще правя така и не искам да провалям решението си, а защото искрено ме е грижа за Земята и екосистемата ни. Единение: ще се старая моите действия минимално да вредят на другите хора, защото ние всички сме едно цяло, ще се старая действията ми да са винаги насочени от голямата картина и да помагам с каквото мога без да нарушавам свободата на другите. Ще се старая да бъда искрена във връзките си и да бъда търпелива. Удоволствие и изследване: Няма да правя нищо, което не е в синхрон с вътрешния ми свят, също и няма да си мълча ако свободата ми е засегната по някакъв начин. Причината да правя нещо ще бъде защото искам и ми е хубаво да правя нещо и ще се старая да разширявам зоната си на комфорт и да правя нови и интересни неща. Изобилие: ще се старая да подхождам към нещата от гледна точка, че има за всички и ще се фокусирам върху богатство, пълнота и цялост. Нека Вселената бъде с вас в новите ви начинания, мечти и копнежи и давайте най-доброто от себе си, пък да става каквото ще

Новогодишни размисли и страсти

“На НГ сядам и започвам да мисля за изминалата година – ако се разсмея или разплача, значи годината не си е струвала.” Мисля, че това е от Али Макбийл – нещо, което се стремя да спазвам, тъй като мисля като героинята.
Какво научих тази година?
1. За мое учудване времето минава най-бавно, когато съм постоянно в движение, сякаш се разтяга, за да побере всичките ми цели, мечти, размисли, копнежи в едни прости 14-15 часа. А когато не правя нищо по цял ден, се събуждам на следващия все едно само съм мигнала с очи.
2. Научих, че няма нищо страшно в действието – когато се захвана с нещо, много бързо виждам, че не е толкова страшно, сложно и непосилно за мен, колкото съм си го представяла. Това ме вдъхновява да продължавам да действам, да уча, да се развивам и да си поставям нови цели, които все по-често изпълнявам вместо само да ги обмислям и забравям.
3. Колкото повече цели имам, толкова по-голяма част от тях изпълнявам, като те магически се побират в деня и силите ми без да си пречат една на друга. Установих и че ако не си поставям цели за деня, седмицата, месеца накрая времето минава, а аз не съм свършила нищо, което съм искала.
4. Получих отговори на много от въпросите, които имах и имам много повече яснота какво искам и как да го постигна. И много повече вяра. Преди години щях да се изсмея ако някой ми беше казал, че ще стигна до тук, където съм сега – просто нямаше да повярвам. Щом мога да променя толкова много неща за сравнително кратко време, значи тепърва ще се откриват нови възможности пред мен, докато трупам опит и умения.
5. Научих, че най-сложните, магически, недостижими истини са винаги най-прости.
6. Научих, че мечтите се сбъдват ако наистина ги искаш.
7. Научих на практика много от нещата, които знаех само с ума си.
8. Научих, че щастието е вътрешно и непоколебимо състояние, стига да поискаме да е такова.
9. Научих, че мога да живея без страх и така е много по-красиво.
10. Научих много неща за себе си.
11. Научих, че за да постигаш мечтите си е необходимо малко действие, много оптимизъм и една капчица вяра.

Практика: промених голяма част от ежедневието си, тъй като ежедневието е най-сигурната посока към това, което искаме.
Това включва упражнения, пиене на достатъчно вода, ядене на повече плодове и зеленчуци, лягам и ставам в нормални часове, процедури за тяло, до голяма степен съм ограничила консерванти, добавена сол, захар и т.н., но все още консумирам от време на време тестени изделия, млечни продукти, сладки неща и други “ненужни” на тялото ми изкушения. Успях да променя това за един месец и когато успея по-ефективно да измайсторя начина, по който да се засищам без тесто, ще променя и това без големи крайности, разбира се. Животът не е сладък без малко кръшкане от собствените ни правила.
Научих много нови умения през годината, бях смела и опитвах новото и се чувствам доста по-уверена в себе си. Преживях много неща, научих много за себе си и за живота като цяло и мисля, че живеем в най-интересното време

За следващата година: от 1 януари ще медитирам всеки ден и ще правя по една снимка всеки ден – това са цели от миналата година, които тогава не бях посочила точно и съответно не им достигна реда. Направила съм си списък с нови неща, които искам да опитам през новата година и занимания, с които искам да се захвана.

За 2011 фокусът ми ще е насочен предимно към социален живот и както поясних бизнес.
Кариера: мечтая си за собствен бизнес – нямам никаква идея, нито ориентир или по-точно имам много идеи, които не зная как да въплътя на практика, но всяко нещо с времето си, а времето вече дойде. Искам да правя нещо красиво и/или полезно за хората. Искам да помагам на хората да се усмихват повече, искам да давам надежда и да им припомня, че животът е прекрасен и нямат право да бъдат нещастни, когато Вселената им сервира всичко, което пожелаят. Искам да работя с хора, които вярват в нещо сходно и искам нашата работа да е изявление на вярванията, че животът е красив и изобилен и да идваме усмихнати на работа. Има предостатъчно смачкани работни физиономии – не ги искам и на моето работно място Искам да покажа на себе си и на другите, че това не е само утопична идилия, а може да бъде приложено на практика. Макар и още да не знам как, аз вярвам, че Вселената си знае работата и ще направи всичко перфектно в моя живот и ще ми помогне да дам най-доброто и на другите хора, до които се докосна.

Връзки и интимност: имам много приятели, благодаря на Бог за всички вас, но тъй като отдавна не съм го смятала за приоритет, изгубих връзка с много хора, с които искам да бъда близка и нямах време/желание да търся нови контакти или да ги поддържам след като ги открия. Искам в живота ми да има повече усмивки, щастие, радост, забавление, близост и красота, а най-лесния път към това са приятелите Помогнете ми да сбъдна тази своя мечта с предложения от всякакъв сорт, а аз ще се постарая да не отказвам толкова, колкото имам навика да правя и да излизам повече от зоната си на комфорт (стига да имам и финансова възможност, разбира се – колкото и примамливо да звучи екскурзия на тропически остров, едва ли ще е най-добрата оферта преди да съм милионер ). Друг аспект на връзките е интимността. Искам да съм честна, открита, доверяваща се (аз винаги се старая да бъда, но знам, че има някъде някое скрито кътче от мен и благодаря на Бог, че все още се самоизненадвам) и искам да бъда добър приятел за всеки, който ме търси за това. Искам да имам не само приятели, с които мога да седна на маса, а истински приятели, които могат да оголят душата си пред мен и да са сигурни, че аз няма да се възползвам от това, което в 99% от случаите е било вярно за сегашните ми приятели. Искам да преодолявам себе си и това най-лесно се постига чрез приятели, с които си много близък. Искам аз да съм близка по този начин на хората, искам да съм чисто огледало за тяхната идеална, любяща същност и искам те да светят толкова ярко, че да мога аз да се отразя в тях. Кой е с мен?

Рататуй

Първата ми асоциация с това заглавие е един анимационен филм с една мишка, която обича да готви. Вече имам още една асоциация от петък насам, тъй като сготвих въпросното ястие във фурна по тази рецепта на Йоана. Това е втората рецепта, която използвам от нейния сайт, но този път имам снимка, затова пиша сега. Тъй като готвя само като тренировка за моя приятел си признавам, че нещата ми не са авторски, макар че съм добра с експериментирането в кухнята. Предишният опит беше постен портокалов кейк, който според моето опитно зайче, е бил успешен.

Ето и снимката:

Споделям това с вас, тъй като това е стъпка към една от поставените цели в първия пост. Браво на мен.

Друг вид напредък, който имам е, че успявам малко по малко да подобрявам физиката си. Засега правя по няколко минути упражнения на ден, колкото да ми се раздвижи кръвта и чакам да свикна с това, за да увеличавам “дозата”. Вярвам, че всичко се постига постепенно, затова не се изхвърлям на максимума си още от началото.  Когато си избера конкретна рутина, ще споделя с вас.

Весели мигове в постигането на вашите цели

Напредък

Днес отидох на първия си урок по рисуване. Беше сравнително забавно, но и много изморително, направо прегрях по средата на занятието – твърде много информация, твърде много новости във възприятието на света (конкретните обекти, които се рисуват), после имах чувството, че всичко виждам в линии и оси… Освен умората обаче се появи едно друго интересно чувство – това, че бях на мястото си и вършех нещо, което отдавна ми е било мечта и то с доста по-малка от очакваната трудност. По този повод започнах да мисля за радостта от живота, за малките детайли и малките неща, които внасят равновесие и хармония в ежедневието, заедно с едно усещане за приказност – ярко червеният цвят на чая, който пих с приятелка; отразяващата се слънчева светлина в очите й и техния блясък; усещането да вървиш гордо, загърнат с шала, подарен от любим човек; цвета на почти единственото и свило се листо, което виждаш през премрежени очи и гладния стомах, който те кара да усещаш живота в пълната му цялост. Замислих се за това какво огромно влияние оказват мислите на човек върху неговия живот, как мечтите се сбъдват макар и след време (обикновено точно, когато му трябват най-много) и затова, че когато си искрен и верен на себе си постигаш именно това състояние на тиха радост. А колко ли неща пропускаме в забързания си живот като си мислим, че “винаги има утре” без да поемем риска и шансовете, които ни се дават всеки ден да бъдем щастливи?