Как да се справяме с трудни хора?

Как се справяш с трудни, неразумни, агресивни, злоупотребяващи хора, особено такива с авторитет, които имат някакъв контрол над теб?

Ще започна с това, че никога не съм срещала тотално рационално човешко същество – това не е в природата ни. Даниел Гоулман в книгата си “Емоционална интелигентност” разказва за хора с алекситимия (може би не се пише точно така) – състояние, в което тези хора или не изпитват емоции или нямат връзка с тях. Според нашето логично мислене, би следвало такива хора да се оправят невероятно добре в света и да са много рационални, но всъщност техния проблем ги прави напълно нефункционални в нашия свят. Например, размишляват с часове над въпроса в колко часа да запишат часа си за зъболекар. Те нямат емоционалния опит, който имат другите човешки същества, за да могат да правят разликата между важно и несъществено. Нашите емоции са прекия път към взимането на тези решения. Относно ирационалните хора – моят опит е сравнително положителен, тъй като се отнасям към тях с два основни подхода.

Първият подход е да запазвам неутрално поведение в присъствието им. Има една притча за срещата между Буда и човек, който започнал да му говори обиди и ругатни. Буда останал равнодушен и не откликнал по никакъв начин. Накрая човекът попитал Буда защо не отвръща на яда му и тогава Буда го попитал: “Ако някой ти предложи подарък, но ти не го приемеш, на кого принадлежи подаръкът?”. Вие можете мислено да откаже “подаръкът”, който тези хора ви дават. Оставете техния яд, налудничавост, гняв, обида във въздуха. Аз често си представям как идва червена гневна топка към мен и аз я избягвам, защитавам се или я отразявам с огледало, което има покрай мен. Така казвам на себе си и подсъзнанието си, че това не е мой гняв, че аз съм спокойна и възнамерявам да остана такава. Често успявам да запазя спокойствието си по този начин, освен ако не съм решила, че е правилно да се развикам от своя страна. Понякога е по-добре да посрещнеш човек, който ти крещи като и ти се развикаш и след това постепенно го успокоиш. Също много често си мисля, че вината не е у мен, а най-вероятно липсата на любов и щастие в живота на този човек го карат да се държи по този начин.

След като съм се справила с моите емоции, се старая да измисля начин да се справя със ситуацията. Опитвам се логически да си представя как би реагирал този човек ако предприема определени действия. Често, ако познаваш поне малко един човек, той става предвидим за теб, тъй като човешкото поведение следва определени модели.

о Премахнете този човек от живота си. Това може да изглежда като радикално решение, но понякога е най-доброто, което можем да направим. Ако имате ужасна връзка с някого, прекратете я. Ако вашият хазяйн е непоносим, обмислете варианта да се преместите. Ако шефът или колегите ви тормозят ежедневно, сменете си работата.
о Говорете директно за поведението му/й. Повишете стандартите си и ги спазвайте. Всяко поведение, което вече не намирате за поносимо, трябва да бъде премахнато от живота ви. Например, кажете на своя шеф, че не сте доволен, когато той прави това и онова, теглете чертата и ако той отново я премине, знаете, че сте предупредили.
о Използвайте поведенческа настройка върху човека. Това предполага обаче да имате достатъчно влияние върху него. Например, някъде бях чела за група служители, които променили поведението на своя шеф. Той все бил мрачен и недоволен от работата на хората си и след неуспешния опит директно да говорят с него, те измислили стратегия. Всеки път, когато шефът им ги заплашвал, те игнорирали поведението му или го питали “Да не би да се опитвате да ме манипулирате със заплахи?” и по този начин не насърчавали неговото отрицателно поведение. Всеки път, когато той кажел “Благодаря” или “Добра работа”, те го окуражавли като започвали да му се усмихват, да му благодарят и да му казват колко са признателни, че работата им е забелязана. За няколко седмици, всички имали позитивна работна среда.
о Използвайте влиянието си. Ако например имате лош колега, може да се съберете всички и да се оплачете от това, че той ви дърпа назад с поведението и зле свършената работа. Ако имате лош бизнес партньор, който злоупотребява с вас, може да се свържете с всички фирми, с които той работи и да ги предупредите или ако злоупотребата е твърде голяма, да се обърнете към държавни, социални или дуги необходими служби.
о Забравете. Ако не зависите от този човек, понякога най-доброто, което можете да направите е да забравите и да простите за лошото държание.

Има и един по-дълбок проблем. Вие имате своите причини да търпите лошо отношение към вас. Тези причини достатъчно силни ли са, за да продължите общуването си с този човек? Или ако сте направили парите свой приоритет пред качеството на живот, защо се сърдите, че жертвате едното за другото? Според мен е много голям проблем, че хората не поставят качеството на живота си на първо място и търпят лошите си шефове, смотаните си колеги или просто неприятни хора в живота си. Но замислете се дали наистина си заслужава. Със сигурност не можете да контролирате всичко в живота си, но винаги имате достатъчно контрол над собствения си живот, за да избягвате подобни ситуации. Забелязала съм, че всяка кариера привлича определен тип личности, така че вие може да избегнете личностите, като намерите кариера, в която има такива хора, каквито търсите. И това, че всички останали толерират кофти условия и гадния си шеф, не означава, че и вие трябва да го правите. Неприятните условия не са “задължителни”, за да ги търпим.

С любов,
Юлия.

Master of emotions

Това е продължение на предишния пост, в който говорих за насочването на мислите, за да се чувстваме по определен начин.

Първо трябва да сте наясно с това, че много хора и създадените от тях корпорации имат интерес вие да сте убедени, че имате (фалшивата) нужда от нещо външно, за да се чувствате добре. Вие трябва да се нуждаете от тяхната кола, дреха, услуга, за да се чувствате успешен, красив, интересен, забавен, желан. Задайте си въпроса кой се нуждае от това да вярвате, че трябва да се обличате по определен начин, за да сте модерни или да карате някаква кола, за да сте готин?

Когато сте наясно, че можете да се почувствате както пожелаете, по всяко време и във всяка ситуация, без да имате външни придобивки, вие няма да сте от полза за тези компании. Но ще сте от полза за самия себе си, тъй като ще можете да контролирате собствените си емоционални състояния. Това е трудно умение, но не е невъзможно за научаване. Например, аз мога за няколко секунди да се поставя в състояние, което често съм упражнявала. Това е доста полезно умение от арсенала на актьорите – щом те могат да се смеят безумно или да плачат по време на представление, значи и вие сте способни на това да изпитвате истинска емоция без реална ситуация.

Емоция, която сме се научили да извикваме чрез дума, жест или нещо друго, се нарича закотвяне (от англ. anchoring). В НЛП и други системи има подробни обяснения за това как да закотвиш някоя емоция чрез внушаване на жеста за извикването й. Това действа на принципа, на който Павлов учи кучетата си да свързват образа на храна със звука от звънец. По всички реклами има множество закотвяния, за които се дават невероятни суми. Пример: Пепси пуска песен на Майкъл Джексън. Не можеш да спориш разумно със закотвяне на образи, които те карат да поглъщаш захар и химикали, които носят огромни печалби на Пепси.

Един ученик попитал Др. Уейн Дайър как би реагирал един напълно осъзнат човек ако се появи (без да знае) на официално събитие, облечен обикновено. Др. Дайър отговорил: Той дори няма да забележи. Това е пълен емоционален контрол, при който външните събития не са част от играта – да притежаваш бистър ум.

Външните събития нямат никакво влияние върху вътрешния ни свят. Външните събития влияят на вътрешния ни свят, само защото ние вярваме, че е така. Първата стъпка да овладеем емоциите си е да разберем, че ние имаме контрол върху тях във всеки един миг от живота си. Ситуациите са неутрални. Това, което те кара да се чувстваш по определен начин е твоята интерпретация на събитието и какво мислиш за него. Дори силни събития като смъртта на някой близък за нас са трагични, докато за други хора по света са приемани като празник. Събитието няма значение, освен това, което ти сам му прилагаш. А значението, което ти му придаваш е това, което буди емоциите ти.

Някои хора, които имат тежка болест се отчайват и се предават, а други го приемат като предизвикателство и нова възможност да свършат нещата, които наистина са искали, но са отлагали, да се свържат с близки и да се сдобрят със стари приятели, да изживеят живота си пълно, за да не съжаляват на смъртния си одър. За някои е край, а за други ново начало. Но това може да бъде съзнателен избор. Приложете това знание в живота си – когато започнете да се натъжавате за нещо, променете възгледа си за него; когато някой, когото харесвате ви отреже, приемете го като шанс да намерите някой, който е по-подходящ за вас; вместо да чувствате провал, радвайте се, че имате възможност да учите; вместо загуба, вижте възможността да оцените това, което все още имате.

Между стимул и реакция стои моментът на съзнателен избор. Може да те уволнят и да преоцениш живота си наново; може приятелката ти да те напусне и да искаш да се самоубиеш, но да се справиш; може да си обезобразен, но да вдъхновяваш хората по света; може да банкрутираш, но да станеш още по-богат. А може и да имаш всякакъв външен успех и да умреш от злоупотреба с богатството си. Това са истории на световно известни хора. Във всяко негативно събитие, можем да открием нещо красиво и смислено. А за всяко положително събитие можем да видим случаи на хора, които са били разрушени от “късмета” си да го имат. Избягвайте да попадате в капана да бъдете управлявани от събитията и използвайте способността си да правите съзнателни избори.

Когато постигнете момента, в който нищо външно не ви влияе, тогава сте истински свободни. Това е способността да знаете, че може да имате всяко чувство, което пожелаете вместо да търсите начин да го задоволите извън себе си. Независимо какво се случва с вас, вие можете да изберете да живеете в хармония.

С любов,
Юлия.

Самоувереност

Дори когато сме невероятно талантливи в нещо, липсата на самоувереност лесно може да ни попречи да се представим отлично в напрегнати ситуации. Много хора могат да пишат красиви речи, дори да се представят добре пред огледалото, но ако ги накараш да излязат пред публика, те ще изпитат цяла гама от съмнения, страхове и негативни емоции. Ако обаче ги поставим под хипноза и ги качим на сцената, те ще представят брилянтно. Хипнозата няма да им даде умения, които нямат, а само ще им помогне да използват пълния си потенциал, с който вече разполагат. Те просто няма да изпитват страх и ще се справят дори без репетиции или предварително подготвена реч. Има ли нещо ново, с което бихте се справили отлично ако се абсолютно уверен, че ще успеете?

Най-вероятно вие си мислите, че за да сте самоуверени трябва да имате списък с предишни успехи. Този списък би ви помогнал, но не е задължителен за вашата самоувереност. Самоувереността е вътрешно усещане на сигурност, природно вроден ресурс, до който можете да се докоснете всеки миг.

Много харесвам мисълта на Айнщайн: “Въображението е по-важно от знанието”. Дори когато знанието ви казва, че ще се провалите, можете да се настроите така, че да изпитвате сигурност и увереност в успеха си. Когато искате да се справите добре, но в същото време се притеснявате, е все едно карате кола натискайки газта и спирачката едновременно. Притеснението е мислено визуализиране на вашия провал. Независимо от това колко пъти преди някаква ситуация се уловите, че си представяте своя провал, просто пренасочвайте мисленето си към успех, за да затвърдите тази ситуация в подсъзнанието си. Да бъдете самоуверени означава да сте настроили мисленето си само към един възможен изход – успехът.

Не си позволявайте да използвате самоувереността си грешно. Ако сте начело на голям проект и се очаква от вас да свършите дадена задача, не оставяйте нещата на автопилот и недейте да изпозлвате самоувереността си като извинение да свършите добре работата си. Използвайте я като подвластен инструмен на вашата логика, здрав разум и добре свършена работа. Тогава, когато сте дали всичко от себе си интелектуално за този проект, но все още се съмнявате (привидно без причина) е момента, в който трябва да насочите усилията си към утвърждаване на самоувереността си. Да насочите мисленето и въображението си към добър резултат.

И така: не злоупотрябвайте с нея, но е невероятно какво може да постигнете ако я имате! Например на мен ми се е случвало преди изпит да съм толкова убедена, че ще успея и се случва така, че дори да не знам точните отговори да успея чрез креативност да дам друг отговор, който да ми донесе добра оценка. Именно убедеността ми кара подсъзнанието ми да изрови нещо, което дори не подозирам, че знам и мога. Самоувереността ни дава достъп до огромната база от ресурси, с която разполага всеки един човек вътре в себе си.

Самоувереността не е панацея. Но определено ни дава сила да се справим със ситуации, за които имаме капацитет, но нямаме възможност да достигнем. Тя ни дава излъчване, пред което обстоятелствата се стопяват, тъй като много често в живота е въпорс на увереност, а не на умения да постигнем това, което желаем. Дали ще е бизнес сделка, покана за купон, среща с красиво момче/момиче – най-често това зависи от смелостта ни да попитаме, да си поискаме и да бъдем там, където трябва без да треперим от страх.

Какво още можете да постигнете ако включите самоувереността в своя арсенал от умения, ако насочите всичките си сили към безрезервна вяра в собствения си успех?

С любов

Sharpen your tools

Според книгата на Стив Кови – 7 навика на успешните хора, номер 7 се казва “Да наостриш триона си.” Аз ще говоря за брадва, тъй като според моя приятел, било безсмислено да се остри трион. Кови разказва за един дървосекач, който сече дни наред, но свършената работа става все по-малко. Дървосекачът трябва да се грижи когато брадвата му се затъпи, да я направи отново остра. По моите наблюдения често се случва така, че хората не разбират какво точно означава това. Ако работите твърде усилено и продуктивността ви намалява, здравият разум казва да си починете. И така, вие отивате на почивка, връщате се обратно на работа и вашата продуктивност не се е повишила. Защо? Защото вие сте работили със затъпената брадва, оставили сте я на мира за известно време и след това отново сте взели затъпената брадва с очакването, че тя ще работи по-добре от миналия път. Но не така стоят нещата. За да се повиши отново вашата продуктивност, следва да острите своята брадва. Това е действие, а не почивка.
Ето няколко примера за това:

о Упражнявайте се – в сферата, в която работите или просто правете физически упражнения.
о Хранете се здравословно доколкото можете.
о Свършете някои малки задачки, които отдавна отлагате, но вътрешно ви тормозят.
о Отидете на среща.
о Обучавайте се (четете, слушайте програми, отидете на семинар).
о Присъединете се към клуб.
о Медитирайте и пишете в своя дневник.
о Научете се на ново умение.
о Изчистете и подредете дома и/или работното си място.
о Поставете си нови цели или прегледайте/подновете старите си цели.
о Разговаряйте с някого искрено.
о Четете този блог.

Дървосекачът не може постоянно да сече и да остри брадвата си. Почивката също е важен елемент от неговата ефективност, но почивката е различна от остренето. Ако обаче избягвате остренето на брадвата си, скоро ще дойде моментът, в който ще се чувствате претоварени – ще работите усилено, но няма да виждате резултат от труда си. Когато аз се чувствам така, почивката помага, но не много. Това, което ми е от по-голяма полза е да намеря вдъхновяваща книга или лекция, да поговоря с някого, който вече е минал през моите трудности или да се заема с нещо ново и интересно. Често се случва хора, които през свободните си дни са отишли на хубава конференция, да имат мотивация седмици наред. Това не е почивка, а активно действие – то дава стимул, нови идеи и нови сили, с които да се преборим с проблемите си.

Как са вашите остриета? Как е разумът ви, емоциите ви, физическото ви тяло, знанията и уменията ви, връзките ви, отдадеността ви на проекта ви? Кои са достатъчно остри и какво можете да направите за тези, които не са?

Posteriorities

Най-вероятно сте наясно какво означава думата приоритет. Поглеждате списъка със задачи, подреждате ги от най-важни към тези, които не са толкова важни и спешни и започвате да ги вършите в този ред. До тук добре…

Но се появява нов приоритет в живота ви, а вие не виждате свободно време в графика си, където просто да сложите новия приоритет. Свободното ви време така или иначе винаги е запълнено с нещо, независимо дали е само почивка. Например искате да започнете програма с упражнения, което изисква няколко часа седмично. Как да направите място за нея? Денят ви вече е запълнен с 24 часа от вашите навици, решения и действия. Не можете просто да сложите един допълнителен час в денонощието. Единственият начин да я поберете в новия си график е ако изтриете нещо старо. Проблемът идва, когато използвате тази стартегия – може да сложите час, в който да се упражнявате, но тогава взимате този час от някоя друга сфера в живота си. Изведнъж ставате избухлив, нервен и нещастен, защото сте ограбили нещо от живота си, което явно е било по-важно, отколкото сте си представяли.

Тук идва идеята за постериоритет. Вие съзнателно избирате какво да отстраните от живота си в името на новия приоритет. Ако искате да добавите 30 минути упражнения – това откъде ще дойде – от времето ви за сън, за работа, за мислене и медитация, от времето със семейството и приятелите ви, от времето ви за мързелуване и забавления?

В най-добрия случай, всеки път щом имате нов приоритет, ще отстраните някой постериоритет. Наблюдавайте графика си и вижте кое просто не е важно за вас. Можете ли да изключите телевизора за 30 минути, за да четете книги през тоа време? Можете ли да станете половин час по-рано, за да излезете на разходка сред природата? Можете ли да махнете половин час от безцелното ровене в интернет, за да медитирате?

Понякога избирането на постериоритет е много трудно, особено след като сте постигнали сравнително хубав и балансиран живот. Ако искате да сложите голям проект в ежедневието си – трябва да изгребете това време от другите сфери в живота си. Ако искате да започнете собствен бизнес, но работите по цял ден, може да решите, че ще се занимавате с него в “свободното” си време. Тогава ще махнете част от времето със семейството. Получили сте два часа повече работа, но и сте смалили с два часа времето си за почивка. Алтернативен вариант на това е да отнемете част от работното си време – например ако работата ви позволява да сгъстите работата си, за да тръгнете по-рано от работа. Или да вземете полагащите ви се ваканции и болнични по един ден седмично, за да работите по новия си бизнес. Може да намалите часовете си работа, да минете на половин работен ден или ако имате достатъчно спестявания, да напуснете работа изобщо. Това, разбира се, ще намали малко приходите ви, но може би е по-добре отколкото да намалите почивката си и да рискувате здравето и емоционалния си баланс.

Какво можете да премахнете от ежедневието си, за да постигнете нещо, което силно желаете?

Proactive

Proactive – tending to initiate change rather than reacting to events.

Проактивен е прилагателно в английския език, което означава “имащ склонност да внася промени, отколкото да реагира на събитията”.
В този пост ще говоря именно за разликата между действени и реагиращи хора.

Да си действен човек означава да поемеш контрола върху живота си, да си поставяш цели и да работиш за постигането им. Вместо просто да реагираш на събитията, които ти се случват и да чакаш възможностите да ти паднат от небето, да отидеш и да създадеш сам възможностите и събитията си.

Повечето хора действат реагиращо. Да се реагира на някои събития, е чудесно и приемливо. Проблемът идва, когато целият живот на един човек се свежда до отреагиране на външни стимули.

Между стимулът и реакцията ни има определена дупка. В тази дупка ние можем да проявим 4 неща, които да определят нашия отговор, според Стив Кови. Те са:
о Осъзнаване – тук е моментът, в който осъзнаваш, че имаш право на избор. Имаш право да реагираш инстинктивно, имаш право и да съобразиш и да реагираш ралзично. Ако някой те обиди, ти да простиш.
о Съвест – можеш да потърсиш в себе си посоката, която искаш да избереш и да реагираш според собствените си разбирания за реалността, дори да не се приема от другите хора.
о Въображение – можеш да визуализираш, да потърсиш и да отсееш правилни и/или различни реакции на едно събитие.
о Собствена вола – ти имаш силата да реагираш така, както на теб ти се иска, без да е необходимо да се съобразяваш с очакванията.

Обикновено реагиращите хора обикновено имат пропуска в една от тези 4 области. Може би прекарвате живота си в ниско осъзнаване на вътрешния си свят и на случващото се около вас и затова дори не разбирате, че имате капацитет и избор да действате активно. Може би съвестта ви е размътена от социалните очаквания, които са ви наложени и дори вече не знаете какво точно иксате от живота и при затруднение се обръщате към другите хора за помощ как да мислите за тази ситуация. Тук много силно може да се посочи влиянието на телевизията и другите медии, които ни заобикалят и ни дават готови мнения, които повечето хора лесно попиват без да се обърнат към себе си дали това наистина е така. Може би не сте отделили време да помислите как можете да отвърнете ралзично, особено ако става въпрос за често срещана ситуация, която разрешавате по навик. Или личната ви воля е прекършена до там, че да се стараете да сбъднете мечтите на обществото/родителите/колегите.

Разбира се, ние винаги реагираме на някакви стимули. Разликата тук е, че реагиращият човек почти не притежава дупка между стимул и реакция. Пушач, щом усети цигарен дим, запалва цигара. Човек, който винаги се утешава с храна, веднага посяга към нещо сладко и вредно за него. Агресивен човек веднага налита на бой и т.н. Активният човек преминава през силна обработка на отговора си преди да го “изплюе” от процеса. Той ще отдели време да помисли как да реагира на стимул, който има. Освен това, ще измисля решения и ще си поставя цели дори без външен стимул. Например, дори ако такъв човек е доволен от работата си, той ще я напусне и ще започне собствен бизнес, защото така иска. Не е нужно да чака да бъде уволнен, за да тръгне по пътя на мечтите си. Реагиращият човек се движи осоновно по тази линия на мислене и ще стартира собствен бизнес само ако много негови познати имат собствен бизнес и той не иска да остане по-назад или ако няма никаква друга алтернатива, както в горния пример. Това се дължи на факта, че реаиращите хора нямат силна и лична ценностна система. Те попиват от средата, в която се намират и следват течението.

Активните хора много често предприемат действия, които са неразбираеми за реагиращите хора. На тях им идват “странни” идеи, започват нещо ново, просто защото искат и им е интересно. Активните хора имат силна ценностна система, която следват неотлъчно. Те взимат решения. Решението понякога може да е да продължат по същия път или пък да поемат в тотално ралзична посока. Активните хора с есъобразяват с външните обстоятелства, само дотолкова, доколкото е необходимо.

Можем да сравним двата типа с плаване на кораб и хората като негов капитан. Реагиращите хора просто се носят по течението – ако всичко е наред, те са щастливи; ако има буря – те се оплакват. Ако корабът съвсем тръгне на зле, например потъва, те може по нужда да измислят някаква стратегия за оцеляване, но като цяло не обичат капитанската си работа. Реагиращите хора често нямат идея накъде отиват, а ако има много бури по пътя, си намират друг курс за следване. Активните хора гледат теченията, взимат правилните действия и потеглят – те имат конкретна цел и теченията само могат да променят датата и часа им на пристигане, както и колко леко е било пътуването, но в никакъв случай крайната цел. Понякога техните действия ще са по течението, понякога срещу него, но винаги ще е съобразено с техния собствен маршрут.

За реактивните хора е много важно да следят какво се случва около тях. Те искат да имат “добра” работа в “престижна” компания и се съобразяват с маркетинговите изследвания, новините по вестниците и т.н. Ако имат мечти, те няма да ги следват ако има “фианнсова криза” или друга трудност пред тях. Ако се провалят, те ще обвинят “пазара” и “икономиката”. Активните хора следват усета си и правят всичко по силите си да накарат това, което правят да проработи. Ако отворят нов магазин, ще привличат клиентите с доброто обслужване и личната грижа, както и с някои отстъпки за редовни клиенти, независимо от мнението на маркетинговите специалисти. Ако се провалят, ще обвинят себе си за липсата на умения, недостатъчното планиране и ще използват опита си, за да се справят по-добре в следващия си проект. Те разчитат на себе си за всичко. Разбира се, такива хора също понякога са повалени от теченията, но се изтупват и продължават напред след провала си.

Хората, които притежават само едната крайност, са рядко срещано явление. Възможно е в една област да си изключително проактивен, а в други области от живота си да си оставил всичко да се развива от само себе си. Затова е добре да използвате 4 принципа, които изброих по-горе, за да вземете нещата в свои ръце и да изберете съзнателно да промените това, което се случва с тези сфери. Не чакайте нещата да се оправят, или да дойде възможност в живота ви, а създайте това, което искате. Ако висчки около вас са реагиращи хора, е напълно вероятно да срещнете голяма съпротива и да имате чувството, че се движите срещу течението, но ако това течение така или иначе не отива към хубаво място, за какво ви е?

В нашата култура “да се движим по течението” се смята за умен съвет, но това е така само когато това течение ви води там, където искате да стигнете. В България общото течение, според мен, е сравнително нездравословно. Течението ще ви отнесе към лошо здраве, развод, драми, липса на грижа за екологията и какво ли още не. Когато станете проактивни, ще усещате и зачитате вашия собствен курс, според вашите собствени течения. Възможно е да спечелите от лотарията, но като цяло няма да стигнете до вашето щастие, любов и чувство на изпълнена житейска мисия, освен ако не използвате вашия съзнателен избор да постигнете именно това. След като изберете, следва и да изпълните необходимите действия за това.

Накъде ви водят вашите течения? Ако продължите по този курс, ще стигнете ли там където искате? Как ще използвате 4 принципа и свободната си воля, за да насочите вашия кораб натам, накъдето искате да стигнете?

Активните хора са истинските легенди в нашата история – хората, които следват идеите и мечтите си и които не се отказват от тях.

Успех, мили мои! Намерете своя бряг

Как да използваме поведенческата настройка?

Това е продължение на предния пост – Настройка за успех, в който говорих за поведенческата настройка. Тук ще разгледам някои от техниките, за които се сещам, чрез които да се използваме този метод. Всички се прилагат по собствено предписание .

Премахнете източника на нежеланото поведение.
Това е най-бързият, но не най-ефективният метод, който е доста полезен ако времето ви притиска или сте се провалили при другите техники. Открийте източника на нежеланото поведение и просто се отървете от него. Например ако постоянно гледате телевизия и тя спира вашата продуктивност, продайте си телевизора.

Премахнете скритата полза от вашето поведение.
Това е доста по-мека и ефективна вариация на горната техника. За да вършите нещо, което не искате, означава, че имате някакво удоволствие, което то ви дава. Това може да е истинско удоволствие (например от вкусна храна), може да е облекчение (например да отложите някоя задача, кяото имате) или някаква друга скрита полза. Разберете защо вършите това нещо и го променете. Например ако работите от вкъщи и приключвате работа всеки ден в 5, може би си позволявате да спите до късно, за да имате по-малко работа. Когато го разберете, може да си поставите рамка на часовете, които трябва да работите – например 8. Тогава ако спите до късно, ще работите до късно и най-вероятно ще се откажете от късното ставане, защото то вече не ви облекчава.

Поставате нежеланото поведение на каишка.
Това представлява да отделите време да се наслаждавате на неприятното поведение в определено време. Например, ако искате да се научите да се храните здравословно, но все още обичате лоша храна – започнете режима си като 6 дни ядете здравословно, а един ден в седмицата ядете такава храна колкото искате.

Прекъснете модела на поведение.
Изследвайте какво ви кара да се поддавате на негативното поведение и го заобиколете. Например, ако често си проверявате пощата – премахнете всички иконки, които ви напомнят да го правите. Или ако е дадена програма, накарайте я да ви води към друго нещо. Така ще затрудните импулсивното натискане на иконката и поведението ви ще се разсее.

Поставете несъвместимо поведение.
Това според мен е най-ефективния метод. Направете така, че нещо постоянно да ви мотивира да действате обратно на сегашното ви поведение. Например, ако сте азхвърлян човек, но искате да се научите да поддържате дома си чист – канете си често гости, които не са ви достатъчно близки, за да можете да не изчистите преди да дойдат. Нека това да бъде шефът ви или роднини, които са много критични към чистотата. Има много други креативни начин, по които да използвате другите хора, за да ви мотивират да постигнете целта си.

С много любов!

Настройка за успех

Понякога много добре знаете какво трябва да направите, но имате трудности с това да се накарате да го свършите. Или може би успявате да започнете нещо, но не можете да задържите засилката, за да го приключите. Ако нещо такова ви тормози твърде дълго, със сигурност самоувереността ви ще пострада. Може би ще започнете да си мислите, че имате проблем с мотивацията и че просто не желаете достатъчно да успеете. Едно от решенията на този проблем е настройката. Настройката може да се появи в две основни форми – поведенческа настройска и мисловна настройка.

Мисловната настройка е когнитивен модел, който разчита на това, че ако в съзнанието си имаш правилните мисли, ще предприемаш правилните действия и ще получиш нужните резултати. Някои мисловни настройки са: четенето или казването на положителни утвърждения, визуализиране на успеха, който желаем, избиране на положителни думи като например “Чувствам се прекрасно”, както и някои форми на медитация. Мисловната настройка е много полезна, особено когато лошите мисли са причина за настроението или трудностите ни.

Поведенческата настройка се основава на вярването, че ако предприемаш правилните действия, ще получиш желаните резултати, независимо какво мислиш по въпроса. Поведенческата настройка има за цел да те научи на правилните действия, като се предполага, че правилните мисли ще дойдат от само себе си. Поведенческа настройка е например да ставаш всеки ден, щом звънне алармата; да си даваш награда всеки път щом работиш няколко допълнителни часа повече или пък да наказваш детето си, когато не се държи добре.

Според мен и двата метода са много ефективни, макар и при малко по-различни условия. Напоследък се старая все повече да ползвам поведенческата настройка. Проблемът при мисловната настройка е, че ако не предприемеш правилните действия много бързо, действията ти ще те върнат назад въпреки положителните ти мисли. Например, ако съм пушач и си мисля как отказвам цигарите, но междувременно запалвам по някоя цигара, това ще спре напредъка ми. Ако използвам поведенческата настройка и по някакъв начин успея да се въздържа от пушене за една година – имам резултат, че една година не съм пушач, независимо какво се случва с мислите ми. И тъй като един навик се изгражда за 21 дни, ако издържа една година, най-вероятно ще си остана непушач.

Мотивацията следва действието. Когато действаш по определен начин, дори в началото да не си имал много желание да правиш нещо, мотивацията се засилва с правенето. Да имаш продуктивен ден е много стимулиращо, например. Базисната идея зад поведенческата настройка е да контролираш и да заместваш. Първо трябва да измислиш какво трябва да правиш, за да постигнеш резултата, който искаш. След това остава само да следваш това, което си решил. Човек винаги се държи по някакъв начин, така че се увери, че се държиш така, че поведението и действията ти да те водят в посоката, която искаш. Ако се уловиш, че това не е така просто замести старото действие с новото. За повечето цели е напълно достатъчно просто да инвестираш време и внимание – това е около 80% от усилието. С поведенческа настройка лесно може да се постигне целта ни. Проблемът е в това, че хората използват поведенческата настройка несъзнателно и затова много често се държат по начин, който не им е полезен.

Разгледайте поведението си през последния месец. Вашите действия водят ли ви към мечтите ви? Ако следващият месец се държите различно, би ли променило резултатите ви? Къде виждате несъответсвия между това, което искате и сегашните ви поведенчески навици? Какви промени бихте искали да направите?

Успех и дано мечтите ви станат реалност

Оптимално мислене

Накратко оптималното мислене се изразява в малка разлика в начина, по който си задаваме въпроси. Обикновено хората мислим така: “Кое е добро решение на Х?”; “Как мога да реша У?”. Оптималното мислене е “Как мога да реша Х по най-добрия начин?” или “Кое е най-доброто решение на У?”. Може на пръв поглед да изглежда незначителна ралзика, но когато го изпробваме на практика, се забелязват силни резултати. Например докато планирате деня си утре може да се запитате (съзнателно или не) “как да планирам добре деня си?”, но когато използвате оптималното мислене, мозъкът ви ще започне да търси най-доброто, ефективното, приятното решение и няма да се задоволи с нищо по-малко от това.

Понякога няма да имате най-доброто решение на проблема налице. Тогава може да се запитате “Как би изглеждало най-доброто решение?” или “Как бих се чувствал ако имах най-доброто решение?”. Така вие имате критерий, по който да търсите оптималното решение и ако вариантите, които имате не отговарят на очакванията ви, значи не сте го достигнали все още.

Имайте предвид, че решение, което изисква суперкомпютър, за да направи графикът ви за деня, не е оптимално. Оптималното решение се съобразява с ресурсите, с които разполагате. Така с примера за графика на деня може да попитате “Как да планирам най-добре графика си за следващия ден, за не повече от 10-20 минути?”. Според моя опит най-доброто, което дава тази техника е това, че тя те кара да си вдигнеш стандартите и да търсиш най-доброто. Така получаваш много повече от ежедневието си, като всичко е съобразено с реалността, тъй като просто избираш много по-добър вариант, отколкото ако не си задаваш тези въпроси.

Ето и няколко примерни въпроса, които може да ви помогнат:
о Кой е най-добрият начин да използвам времето си сега?
о Кой е най-добрият начин да се упражнявам (къде, кога, по колко)?
о Кой е най-добрият начин да изплатя дълговете си?
о Кой е най-добрият начин да изкарвам 100/1000/10 000 лева повече по най-бързия начин?
о Кое е най-доброто училище за детето ми?
о Кое е най-доброто място за живеене за мен?
о Кой е най-добрият начин да отговоря на този меил (използвайте го многократно, ако пощата ви е задръстена)?
о Кой е най-добрият начин да подобря социалния си живот?
о Коя е най-хубавата книга, която мога да прочета сега?

Искай и ще получиш. Искай най-доброто.
С любов.

Timeboxing

Timeboxing е техника, която често използвам, когато имам задачи за вършене. Тя представлява свършването на количество работа за определено време. Обикновено прибягвам до нея при два основни случая.

1. Когато задачата, която трябва да свърша е нещо, което нямам желание да ми отнеме повече от определено време. Например купуване на подаръци. Определям рамка, например 2 часа, и свършвам работата за толкова.

2. Вторият случай е много по-полезен за мен.
о Когато искам да изпълня някой проект, но нямам идея откъде да започна.
о Когато изглежда, че ще отнеме много време докато направя пробив в проекта.
о Когато е нещо много неприятно и знам, че ще започна да мързелувам.

Обикновено си давам от 30 до 90 минути като времева рамка. Това, че имам определен срок ми помага да се концентрирам и обикновено да продължа доста след срока, който съм си дала, тъй като съм се увлекла в работата. Това според мен е изключително добра техника за преборване на перфекционизма, защото имаш само толквоа време, което трябва да вложиш. Тази техника е много полезна както за малки, така и за големи проекти, защото ти дава скорост.

Друг трик, който използвам, когато имам склонност да отлагам е същата техника в умален вариант – казвам си само 5 или 10 минути и край за днес, край за седмицата или месеца дори, ако това, кеото правя е чак толкова гадно. Но, разбира се, 5 минути никога не са само 5 минути и е имало случаи, когато успявам да свърша цялата работа веднъж щом съм си дала инерция.