Системни ресурси на реалността

Ако приемем, че нашият мозък е компютър би следвало той да използва някакви ресурси, за да създава реалността, която виждаме. Колкото повече детайли има за създаване, толкова повече нашият компютър се бави и изпразва нещата от съдържание, защото съдържанието изисква голяма доза ресурси. За какво точно говоря? Ходенето по натоварени улици, изисква много ресурси за създаване – трябва да се създадат сгради, коли, ходещи хора и обикновено ако пожелаете да използвате тези момент за смислен контакт с някого, ще се провалите. Но какво става ако с този някого отидете на тихо, топло, уютно и разчистено място – например в стая с малко мебели. Тогава хората се отпускат и вие можете да преживеете един прекрасен личен разговор. Същото важи за всички области от живота ни. Ако прекарвате много време в някоя от социалните мрежи “общувайки”, ще напълните живота си с излишен шум – с хора, с които реално нямате никакво желание да общувате, никога не сте виждали на живо и никога няма да ви бъдат от каквато и да е полза ако ги помолите за услуга, защото всъщност не се познавате – те са шум във вашия живот и вие сте шум за тях. От всичко това ще пострада вашата романтична връзка например, защото вие ще сте изхабили ресурсите си да общувате с ненужни хора. Ако искате да се храните здравословно, няма да успеете докато не се отделите от места, които предполагат нездравословно хранене. Ако всеки ден посещавате сладкарници и кафета с приятелки, където няма здравословна алтернатива, вие ще се много по-склонни да “измамите” и да хапнете нещо вредно. Ако искате да спортувате, това няма как да се случи докато продължавате да правите всички мързеливи неща и не отделите време за спорт и докато прекарвате време с други мързеливи хора, които ви “карат” да стоите на едно място. Няма как да постигнете духовен мир, ако сте изпълнили целия си живот с излишен шум. Стаята ви е разхвърляна, имате отворени 50 прозореца на интернет браузъра си, свири музика, мислите ви хвърчат като бесни в главата ви. Когато подредите света около себе си, хармонията започва да извира вътре във вас и вие започвате да се помирявате със страховете и неосветените части от живота си. Когато отсеете важното от маловажното в живота си, тогава ще намерите истиснкото спокойствие и свобода, а на вашият “компютър”, ще му бъде много по-лесно да създава подредена, приятна и щастлива реалност за вас.

Overkill

Съществува един прекрасен начин за постигане на целите, който аз наричам “overkill”. Това на английски означава да използваш много повече оръжия, отколкото са необходими за постигането на определена цел. Когато си поставим цели има само два начина за постигането им.
1. Да отделим 0-10% от фокуса си за тях.
2. Да отделим 100% от фокуса си за тях.
Няма средно положение. Човекът е изграден по този начин. Ако отделим 0-10% от фокуса си, едва ли ще видим тази мечта/цел изпълнена. Ако целта ви ви стимулира, ако сте решени да свършите нещо, което може би не искате това може да стане само с фокусиране на цялото ви желание и внимание върху тази цел. Ако според вас ви е необходим един час да свършите нещо, отделете му два и го свършете без да се разсейвате. Ако мечтаете за нова работа, отделете цялото си внимание в писане на CV и изпращането му по обяви. Отделете цял ден, за да се разхождате по улиците и да търсите това, което ви е необходимо. Отделете време на хората, които евентуално могат да ви помогнат да си намерите работа. Каквото и да значи overkill за вас, направете го. Фокусирайте се, мислете само за това, не се разсейвайте, не си намирайте извинения. Този начин на работа ще ви даде сили да се справите независимо от трудностите, защото вие просто няма да спрете, колкото и безнадежно да ви се струва положението, в което се намирате. Това е метод, с който да стоите на крака и да продължавате да човъркате стената пред вас докато тя не се срути, защото най-често това, от което имате нужда, за да се изпълни целта ви е само и единствено постоянно усилие. Да вземем например моето обучение в университета. Аз взимах две учебни години за една. Единственото, което трябваше да направя, за да завърша беше да не спирам да правя това, което правя. Това включваше в началото подаване на молби, разговори с директори на програми, молене, разхождане, питане, след това ходене на лекции, търчане по коридори, за да успея да свърша всичко наведнъж, писане на домашни, учене за изпити и всички нормални неща, през които минават студентите, но с двойна сила. Единственото, което ме дърпаше напред беше издържливостта да продължавам. Само това – да продължавам да правя каквото трябва. Когато имах трудност, просто продължавах да пиша, да уча, да търся отговори. Overkill е моментът, в който си готов да се откажеш, когато ти се иска да рухнеш и само да спиш и никой да не те закача, когато се чудиш какъв е смисълът на всичко. Тогава този механизъм се задейства и от теб се очаква само да продължиш напред. Няма нужда да влагаш хиляди усилия, трябва само да поддържаш същото количество усилие докато целта е изпълнена. Това е единственият начин да видиш мечтите си осъществени. Те не се постигат с четене, планиране, мотаене насам-натам. Те се осъществяват само и единствено благодарение на 100% отдаденост от твоя страна. На това, че го искаш достатъчно силно и на това, че ти си този 1% от хората, които не са се отказали на първата срещната трудност. На това, че отдаваш вниманието си и че предприемаш действия. Това е. Толкова е просто, както и всичко в тази прекрасна Вселена. Нищо друго не се очаква от теб освен просто да вървиш напред. Нищо повече от това да псорещнеш още един прекрасен ден от своя живот.