Pfff January 23, 2008

Доста време не съм писала. Напоследък нещо изгубих огъня в себе си. Губя се….и не е приятно. Надявам се всичко да се оправи скоро, защото е много досадно. Карам се с хората, всичко се обърква, на близките ми се случват лоши неща… къде съгреших? Може би само си въобразявам, де… Новото при мен е, че утре ми е първия студентски изпит. Дано го взема! Взех си и БЧК, остава само да си взема медицинско и да отида до КАТ. Не знам дали тате ще ми даде кола, но все пак се радвам, че всичко приключи с тея изпити…пф.. Не знам, надявам се всичко да се подреди някак и то СКОРО! В петък ще ходим на театър с Ванката и Синти. Дано да се пооправя малко след това ^^ Тея хора винаги ми действат ободрително.

Тва е за сега.

no name January 4, 2008

На втори цял ден си бях вкъщи, щото всички казаха,че няма да ходят на лекции, а пък Йони каза, че изобщо е нямало да имаме такива. Писах си там някви неща, но общо взето цял ден се размотавах.

На 3-ти се явих на изпит за книжка и го взех Благодаря на всички,които се молиха за мен. Не знам дали баща ми е дал пари за това нещо, но аз карах доста добре и смятам, че сама си го взех. Особено пък с този сняг…справих се отлично и се радвам много. След това ми беше супер странен ден. Чаках Криси пред халите и ме заговори някакво момиче. Разпитваше ме за смисъла на живота, какво е щастието и още много други въпроси. Диди каза, че съм си взела още един изпит и това е било ангел, доколко е вярно, не знам, но определено видях от собствените си отговори, че съм израстнала много в последно време. След това докато я чаках си говорих с една бабка за нещата от живота, мисля че направих още един човек поне малко по-щастлив. Когато Криси дойде ходихме в една чайна и пих някакъв много интересен чай – отпуши ми носа хах Говорихме си за много неща, после обикаляхме магазини и после се прибрах с Митко у нас. Папкахме леща йей и гледахме 7 години в Тибет, аз заспах като почна втория диск *изчервява се*, но чувах, че стават някви престрелки, та добре, че не го гледах… А днес цял ден мързелувах, първо с Митко, после без него , и си пратих курсовата по морфология, сега ще си завърша и тази по укф, че ми писна да се занимавам с тях. В крайна сметка всичко ми остана за последния момент, както винаги се получава, ама… явно моя мозък така работи най-бързо, иначе само се размотавам.

Ем, май това е!

Отговор за Иван и stuff January 1, 2008

Честита нова година! Въпреки, че нямам усещане за нова година, желая на всички много здраве, късмет, любов, обич, …бе на всеки каквото му трябва. На себе си желая повече търпение, повече емоции, повече топлина {бррр} и повече сили, за да движа напред и нагоре.

Тази година беше много шашава ^^ Имам обичай всяка година на 31-ви да премислям струвало ли си е да живея тази година. Ако след като обмислиш не се разплачеш или разсмееш, значи отговорът е отрицателен. Тази година се смях, много ^^ Сетих се за доста неща от физиономиите на супер Лили, както я нарича Иван, до най-хубавите ни моменти с Митко. Беше една добра година, макар и доста побъркана. Ето отговор за Иван. Научих, че мога да бъда с един човек, стига той да е достатъчно търпелив и инатлив. Научих, че желанията ми се сбъдват по-лесно, отколкото си мислех. Научих, че да вземеш шофьорска книжка е едно от най-трудните неща в тая държава…омръзна ми да се разправям с тъпанари… Научих, че може да намериш приятели на най-странни места, а и самият ти да се озовеш къде ли не Научих, че малките неща правят големи неща Научих се да мия чинии… Не знам какво още научих, но беше много наситена година. Срещнах много хора и от всекиго научих по малко за себе си, за тях и за Бог. Благодаря ви на всички, обичам ви!!!

Така, какво стана тези дни…. излизах с едно прекрасно момиче, напълни ми душата. Надявам се да се сближим повече, много ми допада като личност и взаимно си помагаме да разберем някои неща в живота. А и е супер забавна ^^

Mъжът на Диди ни замаза около дограмата, сега вкъщи е топличко, много е приятно. Бог да ги благослови тези хора.

Бях насам-натам с Митко и вчера празнувахме заедно нг. У тях брат му беше събрал негови приятели и аз си говорех с едното момиче, едно раченце, много ми беше интересно и не исках да тръгвам за към Гегата и Митко ми се нацупи. Шанс…след това Кеца ме взе и отидохме натам, купонясвахме, правихме каквото правихме и се прибрахме уж за малко, ама така и не излезнахме. Съжалявам, че Кеца се разочарова, но бях много изморена и исках да спя. Днес спах до 2 часа и след това цял ден си писах по археология за утре.

Оф, нещо музата не е с мен днес… друг път ще пиша още.